Взеха да ми харесват статиите на колегата Петков, в които (вдъхновен от собствената си жена) нарежда жените като цяло и реших и аз да напиша нещо по темата, но от гледната точка на ерген.
     Та... какво стана любовта? Някой да я е срещал скоро? Аз не съм. В мен ли е проблемът? Или пък е в оскъдния интелектуален материал, който могат да ни предложат празните женски тикви? Май любовта остана отживелица или просто евтина реклама на дамско бельо и  Coca-Cola?
   Няма я Пепеляшка – има пайнерки. Няма го принца – има Пищова. Промиха ли ни главите? Има ли някой, който още се интересува от характера на жената, от това как мисли? 

   Не ме разбирайте погрешно. И аз ходя зад задниците на някакви напудрени пръдли. Мисля си, че имам някакви чувства към тях, намирам какви ли не достойнства в поведението им –„ох колко е спокойна, ох амбициозна, ох колко е добричка”.  Ми, да, виждам ги тези работи… щото искам да ги виждам или защото оная ми работа мисли вместо мен. До тук всичко е наред – проблем няма.
   След като нейните крака се отворят обаче на мен ми се отварят очите и започвам да мисля трезво. Виждам, че не е спокойна, а нерешителна. Не е амбициозна, а мисли, че света й е до колене. Не е добричка, а се отнася добре, с който й изнася. 
   Първоначалните й паради на изтънченост станаха откровено злобни забележки към горките хорица около нея. Големите й приказки за успехи, твърденията й, че ще покори света познати още като „не мога ли? Стой и гледай” ..... еми стоях, гледах 2-3 месеца. Вече мисля да си ходя. Една книга не прочете, един курс не записа, нова работа не започна. Мисли си, че 100 годни ще е млада и ще й дават бакшиши. Думи много… 

   За такава ли се бъхтим всеки ден? С такива ли ще споделяме домовете си? Такива ли ще възпитават децата ми? Айде, марш...

          Заслужаваме по-добро
   Виждам връзките на приятелите си. С малко изключения всички са комични. Не му дава да пие бира. Не може да си стоят в тях - трябва да ходят на заведения, защото „да пиеш ракия у вас и да ядеш салата е селско”(да ви ЕБА у градските задници).
   Може да не съм прав - да искам жена ми да действа повече отколкото да дърдори. Да не прекарва всичкото си свободно време пред огледалото, в кафенето, по магазините или лапнала телефона.
    Обичам родителите си, приятелите си. Това не е любов. Това е обич. Любовта трябва да те накара да загубиш разсъдъка си, да не мислиш за друго освен за нея, тя да сияе в твоите очи, а ти да сияеш в очите на другите. Гледал съм филмчета на Дисни и знам ;).
   Това трябва да продължи след секса, след първия месец. Трябва да може да се влюбиш в характера й, в нея самата. В начина, по който говори с близките ти, в начина, по който изглежда сутринта. Та аз дори не мога да ги позная сутринта. Кожата й е друг цвят, косата й е на половина, циците останаха в сутиена.
    Стига, стига с тази външност. Те нямат маниери (маниер, мила госпожице, не е да си вдигнеш малкото пръстче като отпиваш от кафето). Държат се с хората като с прасета. Хвърлят пари по масите, подиграват се на сервитьорката (извинявай, а ти какво работеше??), правят сцени. „Добър ден” и „Лека работа”  въобще не присъстват в речника на принцесата. Та тя е зашеметяваща … нужно ли е да се държи възпитано с хората? Нужно ли е да се усмихва и да бъде мила?

           Истината е, че сме ядосани
   Не се раждаме така, просто с времето ставаме. Някога си мислех, че момичетата са приказни същества(феи, еднорози, а-у). Мислех, че ще бъда само с жена, ако я обичам (б.р. брат, ти си бил голям педал). Реалността ме фрасна и вече не вярвам. Толкова ли се страхуваме да сме сами? Жертваме себе си и сме с хора, с който просто се търпим? Ако се караме три часа, а след това заспим без проблем – това не е страст, не е любов. Това е "бОли ме курО"
   Попитай хората около теб дали са влюбени. Станали сме безчувствени същества обсебени от мисълта за секс. Повърхностни сме, но любовта съществува. Само се е свряла в някой тъмен ъгъл, порка си тихичко бяло винце(б.р. щото от червено вдига кръвно?) и чака този повърхностен свят да се промени малко. 
    Всеки от нас се е влюбвал поне веднъж. Веднъж преди да стане кисел, разведен и с разбито сърце. Преди да е подозрителен към всичко, което е твърде хубаво, за да е истина.
   Е надежда аз имам. Не много, но както всяка мода се сменя - скоро обществото ни ще реши, че е модерно да си добър. Хората ще спрат да залагат на блясъка. Връзките няма да са от ден до пладне и всеки ще е луд по половинката си. Ама да видим де … Ако не си с човек, който не те кара да мислиш само за него – сложи край.  
    Заслужаваш.



–––––––––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
–––––––––––––––––––––––––––––

   Източник

отглеждат поколенията , децата и бих казал въпреки мъжете. Мъжете днес са или неразбрани , или пияни , или обратни. Трудно ми е да се съглася , че жените са едва ли не второ качество. Напротив , в тези тежки времена показват всички достойнства , които на мъжете липсват. Огледай се старателно и ще се убедиш.

Ще те светна обаче и за един друг вариант. Аз имам брак по 'разум'. Любовта никога не е присъствала. Просто преценка. Тази е така и така, има такива и такива качества. Хладен разум. Любовта е мимолетно чувство. Остават споделяне на еднакви ценности и идеали, взаимно уважение и разбирателство, споделяне на несгоди. И така 29 г.! Какво ще кажеш?

След като има идеали има и идеални жени. Същото важи и за мъжете. Поздрав от мен.

Идеалната жена е творение на мъжа успял да превърне недостатъците и в качества , а инструмента за това е любовта. :-)

Не, това няма да е връщане към стара мода, защото никога не е съществувало, това ще е абсолютно нова мода - да си влюбен и верен на половинката си :) Не може да се получи, остави тази илюзия...

В нея има всичко - и физиология, и психология, че и философия дори. Съвременните жени и мъже и техния морал са продукт на нашето време. И аз се поупражних по темата с постингите си "Макар гола боса, добра стока нося", "Катехизис на умната жена" и други. Всъщност, те са констатации за статуквото. Но има и приятни изключения. Дано да срещнеш такова...